Казват, че обичането е различно всеки път, но разделите са винаги едни и същи. Всичко започва с “може ли да поговорим?” и завършва с “трябва да поговорим”. Две на пръв поглед близки изречения, а всъщност толкова различни. И казват също, че всичко си има начало, разцвет и край. Най-интересното в случая е, че “трябва да поговорим” и “надявам се да си останем приятели” са придружени от тъкмо обратния резултат и слагат край както на разговора, така и на приятелството. Не е лесно да сложиш край и да се откажеш от нещо, в което си вложил чувства, но понякога идва момент, когато виждаш (или по-скоро усещаш), че нещата са към своя финал. Разделите няма как да бъдат приятни, но понякога са най-естественият и доколкото може да се нарече добър изход от нещата. Вероятно така е трябвало да стане и колкото и да отлагаш и да се опитваш да “поддържаш” нещо, което искаш да спасиш, не винаги успяваш. Няма безболезнена раздяла, освен ако чувствата отдавна не са си заминали. Тогава е друго. А нараняването е дълга и сложна тема. Истината е, че понякога дори и без да искаме, нараняваме някого дали с думи, дали с действия. И нас ни нараняват. И колкото и лошо да е това, и колкото и да ни се иска да не се става по този начин, всъщност е човешко. И се случва. Няма “приятен ” или “безболезнен” начин да сложиш край на взаимоотношенията си с човек, с когото си имал хубави моменти, от които остават едни страхотни спомени, но понякога, колкото и банално да звучи, всеки трябва да поеме по своя път. Просто защото вървите в различни посоки. И вероятно го осъзнавате.
А когато един влак е спрял, какво значение има кой пръв ще слезе от него?
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|