Забележително е колко много непознати хора присъстват на наши снимки, макар и на заден план. Замисляли ли сте се дали и Вие не сте попадали, макар и неумишлено, на нечия снимка? Снимките носят много спомени. Всеки един от нас има албуми, в които са запечатани рождените му дни, първият учебен ден, завършването на гимназията и така нататък, и така нататък… Често пъти една снимка може да разкаже много повече, отколкото на пръв поглед изглежда. През годините се запознаваме с различни хора, с които понякога пътищата ни се разминават и когато погледнете снимката с даден човек, тя Ви напомня за неща, които никога повече няма да може да се върнат, но в същото време винаги, когато пожелаете да се “пренесете” отново там, можете да вземете албума, да намерите снимката и да си спомните това, което е било. Много хора биха казали, че “миналото трябва да си остане минало”, но истината е, че има моменти, които не трябва да забравяме. А снимките запечатват най-добрите ни моменти. И тук не става на въпрос за тези снимки, на които заставаме и се усмихваме за да се получи “хубава снимка”. Всъщност най-добрите снимки са тези, които са неочаквани и непринудени. Тези, които носят някаква история със себе си. Ако има нещо, което никой не може да ни отнеме, то това са спомените. Замисляли ли сте се колко често все казваме, че не ни остава време за нищо, че трябва да свършим 100 неща наведнъж? Или пък, когато вървите по улиците. Всеки ден се разминаваме с хиляди хора, всеки от които бърза за някъде. Едни вървят замислени, други гледайки надолу, трети бързат за някъде… толкова много хора и всеки един от нас бърза без да се спира, просто защото “нямаме време”. Всички ние бързаме. Всеки ден. За някъде. Стигаме. После отново тръгваме. И следва същото това бързане. И някъде там, между постоянното гонене на времето и крайните срокове за каквото и да било, остават няколко снимки, които да ни напомнят, че понякога е хубаво да спреш за момент и да не забравяш, че имаш цялото време на света и няма за къде да бързаш, защото бързайки за уж важните неща, можеш да изпуснеш някои моменти, които си струват да забавиш темпото поне за миг. А аз Ви благодаря, че отделихте от времето си за да прочетете тези редове!
Усмихната сряда на всички! :)
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|