Изкуството, независимо под каква форма е поднесено, изразява любов – любов към четенето, любов към рисуването, любов към театъра или киното, любов към фотографията, любов към музиката… и така изброяването може да продължи още дълго време. Красотата е понятие, чиято дефиниция трудно може да бъде посочена, а когато става дума за изкуство не бива да бъдат поставяни каквито и да е рамки. В съвременния свят всичко се определя до точност и когато нещо не е конкретизирано изглежда “незавършено”. А това е грешка. В изкуството не бива да бъдат поставяни каквито и да било граници. Не е точна наука и не трябва да бъде. Когато, например, погледнеш дадена картина тя трябва да ти носи някакво послание, което ти самия да откриеш сам за себе си, а не художникът да постави надпис с това какво би трябвало да разтълкуваш. Същото е и с музиката. Песните носят емоция, която е “облечена” в текст, мелодия и изпълнение, което въздейства по определен начин. И когато още от първото слушане дадена песен те грабне и не можеш да си я избиеш от главата това е, защото си открил нещо от себе си в текста. Изкуството не трябва да бъде обяснявано, а да се усеща. И не трябва да се “рамкира”, защото именно свободата да бъде представяно по определен начин го прави уникално.
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|