Петнадесети септември е дата, която учениците в по-горните класове не харесват особено, първокласниците очакват с нетърпение първия учебен ден, а с течение на годините и вървенето в класовете по-нагоре се причисляват към първата група - тези, които ако можеха, биха задраскали тази дата от календара. За да не бъдем голословни eто как вероятно изглеждат представите на възрастните за това как Вие се радвате по случай връщането Ви обратно на училище. А истината е малко по-различна и Вие се питате "Защо все на мен?", "Нужно ли е да ставам в този нечовешки ранен час за да отида да слушам нещо, от което няма да запомня нито дума?!" и неща все в този дух. И вашата реакция всъщност е придружена от едно голямо негодувание. И все пак нека погледнем нещата и от хубавата им страна (сега поне половината, да не кажа всички, които четат това седят и се чудят дали оптимизмът ми е твърде голям, или нещо не съм съвсем добре, че виждам нещо хубаво в това цяла година да стават рано, да пишат домашни, да учат уроци, да ги изпитват и да правят контролни). Нали не забравяте, че ще се срещнете с приятелите си, с които не сте се виждали цяло лято и с които отново ще вдигате нервите на учителите, чиято задача на родителските срещи ще бъде да се оплачат от лошата дисциплина на класа Ви, както и това, че по контролните, за които Вие ще сте отделили доста време (вероятно в подготовка на пищови, от които да преписвате) ще си припомните какво е да "работите в екип" и как подсказването ще трябва да остане незабелязано от учителя. Има и доста забавни страни на това да си на училище, затова не хабете излишно нерви.
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|