"Цветята трябва да бъдат поднасяни без повод. Щастието трябва да бъде настояще. Домът топъл. Любовта трябва да бъде взаимна. А сезонът... няма значение какъв ще е сезонът." Старт на новата седмица, а с нея и на новата публикация в блога ми. Съвсем наскоро погледнах във "Вчера, днес и утре" и установих, че това не е коя да е тема. Питате се защо? Днешната тема е публикация, номер 100. Можете ли да повярвате? На мен ми звучи доста, имайки предвид, че блога ми съществува от 9 месеца, а темите вече са толкова много. Ето защо, се върнах "назад във времето". На 14-ти февруари се появи "My world", въпреки че първоначално беше стартиран на 13-ти, но докато темата бъде готова, обликът на блога също часовникът не желаеше да "почака" и първата публикация се появи в "Деня на влюбените". И затова реших, че публикация номер 100, няма как да не бъде свързана именно с началото. За любовта се е изписало толкова много. Съществуват най-различни книги на тази тематика. Мислите, които и до ден днешен цитираме и в които откриваме себе си. Списанията ни обсипват с постове насочени именно към това как да намерим "идеалната половинка". По телевизията и в не едно и две предавания, всеки търси "своя човек" в "Море(то) от любов". В песните се пее основно за това. И ако съществуваше "улица", в която да живеят голям кръг от хора (а може би ще бъде и най-обширната), то тя трябва да бъде на един единствен адрес. Вероятно, трябваше да бъде кръстен адрес "Любов". Има хиляди думи, които са измислени, с които да се опишат много неща. Но когато става дума за чувства, сякаш "арсеналът от остроумни изказвания" се изпарява и може да ти се случи често да възкликваш: "Нямам думи". И наистина нямаш. Или поне не откриваш подходящите. Замисляш се колко богат на думи "речник" съществува, а сякаш е беден за да опише неща, които чувстваш. И така писмото остава не написано напълно. Началото на публикацията започнах с един мой много любим цитат. Без колебание, смятам да споделя, че има мисли, които със съвсем малко думи, могат да кажат много неща. Ето защо, като за финал ще споделя още един, който всъщност е едно съвсем кратко изречение, което съдържа всичко: "И да вдишваш отрова, издишвай любов...".
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|