Да бъдеш дете е прекрасно, безгрижно и толкова весело, а сякаш днешните бързат да пораснат. Куклите отдавна са заменени от гримовете и високите обувки, но не, не става въпрос за детските игри, в които момичетата се правеха на певици, пеейки пред огледалото. Момчетата пък отдавна не си играят с коли, защото по техни думи това е “за децата”. А те не се възприемат като такива. Ако пък имате дързостта да ги наречете “малки”, те биха го приели като лична обида.
Огледайте се. Детските площадки са празни, защото “децата” са в кафенетата, дискотеките, или иначе казано с техни думи “на местата, на които ходят големите”. Твърде любопитни са да разберат какво е да бъдеш “голям”, без да разбират, че пропускат едни от най-вълнуващите си години, които няма как да върнат. Но и да обяснявате, не е сигурно, че ще има кой да Ви чуе. Какво пък разбирате Вие?! Това сега е “модерно”, а Вие просто не разбирате. Друг е въпросът, че представите, които имат те са коренно различни с реалността. И така, някъде между “какво е да бъдеш в света на големите” и “детските занимания” те губят себе си. В един момент бързат да пораснат, а в следващия искат да върнат безгрижните си детски години. И така постоянно живеят някъде между минало и бъдеще, губейки настоящето.
0 Comments
Градът е по-хубав от всякога вечер. Вечерните разходки са може би един от най-приятните начини, по който да прекарате времето си. Дори сградите изглеждат по по-различен начин. А местата, които посещавате носят своите истории. Една на пръв поглед обикновена пейка в парка, например, може да Ви накара да си спомните един куп неща, докато за другите това ще бъде просто пейка. Нито повече, нито по-малко. Вечер нещата винаги изглеждат някак различни. Имам предвид, нали знаете как понякога се замисляме за дадени неща, които през останалата част от времето сякаш забравяме, или поне нямаме време да се замисляме твърде дълго над тях, защото бързаме за някъде. Докато вечер никой за никъде не бърза. И остава време да помислим за нещата, които ни напомнят за себе си по един или друг начин. Може би размислите в късните часове са просто неизменна част от някои вечери. Съзнанието ни, за разлика от листа, върху който сме нарисували нещо с молив, не може да изтрие нещата, които се намират в главата ни и ни карат да размишляваме върху тях. И може би по-добре, че няма “гумичка”, с която да трием това, което желаем, защото мислите ни са едно от малкото неща, които трудно можем да контролираме, а в днешно време сме свикнали да имаме контрол над всичко. Вярвам, че нещата, които не зависят напълно от нас, крият известна доза очарование и понякога е по-добре да останеш до късно вечер - само ти, градът в късните часове на денонощието и мислите ти.
Нов месец, ново начало. Вчера беше първи април, известен още като денят на шегата. Успяхте ли да се пошегувате с някой, или по-скоро Вие бяхте тези, които се хванаха на нечия лъжа? Днешната тема обаче няма да е свързана с това. Днес ще поговорим за рисковете. Онези, които се чудим дали да предприемем, или не. Онези, които ни карат да размишляваме, въпреки че често пъти колкото повече мислим, толкова повече има шанс да се разубедим. Всички сме чували познатата до болка фраза “Риск печели, риск губи”. Но ако не рискуваме, как изобщо ще спечелим? Някои казват, че рискът трябва да е преценен и добре премислен. И тук следва да се запитаме – рискът пряко свързан ли е с успеха? И непременно ли трябва да рискуваме нещо, за да спечелим друго? Всекидневно сме изправени пред нашите “малки” и “големи” рискове, макар и не винаги да го осъзнаваме. “Храбрите не живеят вечно, но страхливите въобще не живеят” са казали хората. Така, че колебливото “Риск печели, риск губи” е по-добре да бъде заменено с “Който дръзне, печели”. През този месец, а и не само, нека бъдем една идея по-смели за нещата, които не сме се осмелявали да попитаме, кажем или направим. Аз Ви пожелавам една вълнуваща сряда и един прекрасен месец! :) |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|