Посрещам всеки един от читателите на My World с добре дошъл в нашата страна на чудесата. Преди да продължа със следващите редове, искам да въведа всеки един от вас в нашия малък кът, нашето място, в моят и ваш свят, тъй като лятото си заминава и на негово място идва есента, а освен с нова визия, My World ще ви посрещне и с много нови теми. И знаете ли, тази е едва началото... Като от приказката за "Алиса в страната на чудесата" най-добре е да се настаните удобно и да започнем нашето чаено парти! Иска ми се началото на този сезон нещата да придобият малко по-различна, по-приказна, че ако искате я наречете дори лудичка визия. Ето защо първата тема за септември е озаглавена точно по този начин. Често пъти, когато хората не ни разбират са склонни да ни кажат къде на шега, къде напълно сериозно "Ти си луд, човече!". В тези моменти просто си припомнете цитатът от Алиса, а именно, че: "Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята." Също така, колкото и идеалистично да звучи за някои, няма да спра да твърдя, че мечтите са съществена част от нас и те са тези, които ни задвижват. Човек трябва да мечтае постоянно и в момента, в който една мечта е вече осъществена, трябва вече да има нова, която да се стреми да превърне в реалност. Защото кое, ако не мечтите ни, ни прави една идеа по-вдъхновени и по-амбициозни? И тъй като днешната публикация е точно в този дух от приказката за "Алиса в страната на чудесата" продължаваме нататък с предизвикателствата, пред които често пъти животът ни изправя. Всички ние не веднъж сме се сблъсквали с нашите "шишенца" с надпис "изпий ме" или "сладкишчета", които примамливо ни подканват "изяж ме". Разбира се не говоря буквално, а под "шишенца" и "сладкишчета" визирам различните предизвикателства и препятствия, пред които сме изправени. И ние, също като Алиса, трябва да направим своите малки и големи избори и да решим какво да правим. Съвсем в реда на нещата е, макар и неприятно, понякога да изпадаме в ситуации, които всичко ни изглежда така, сякаш сме поставени в лабиринт, а изхода... не го откриваме лесно. Да, правилно, ключовата дума е лесно. Не всичко е елементарно и понякога от нас се изисква да бъдем, както някой обичаше да казва, свръх човеци. Аз обаче мога да ви кажа, че в My World ще продължим да си обсъждаме и сериозни, но и по-леки темички, които надявам се да са ви приятни и полезни. Вече година и половина My World е мястото, в което сме разисквали и продължаваме да обсъждаме какво ли не. Най-различни теми - като се започне от вечната тема за любовта, минем през това какво е приятелството, за това кои сме ние и как да останем това, което сме в този динамичен и толкова бързо променящ се свят и още толкова много... Изумително е и за мен самата, но ето, че това е факт, вече година и половина My World е това нашето място. Всяка приказка има начало и край. Време е да напиша финалните думи за тази публикация. В тях реших да бъда както винаги откровена с всички, които толкова дълго време сте с мен и моят блог и да ви споделя неща, които са от значение за развитието на My World, тъй като държа наистина да почувствате този блог близък до себе си. Истината е, че макар и понякога да не съм много активна тук, причината е, че не винаги имам какво да напиша, а не липсата на желание. Защото едно мога да ви гарантирам, писането е нещото, което винаги съм обичала и винаги ще обичам. Просто не винаги има нещо, което да ме вълнува и което да искам да опиша в блога си и в същото време да не се повтарям, тъй като до тук темите, по които съм писала са около 130 и аз сама осъзнавам, че това не е никак малко. Разбира се, не искам да ви звучи като оправдание. Просто се опитвам да ви кажа, че ако понякога се случва така, че да не откривате малко повече време някаква нова тема тук, причината е, че просто вдъхновението ми е избягало някъде по трасето и търси своята муза. Уважавам всеки един от Вас, които четете всичко, което пиша, за да си позволявам да пиша неща, по които вече съм писала или пък, които аз самата не харесвам. Държа всичко тук да бъде максимално прецизно, защото още при създаването на My World осъзнавах много добре, че в един момент "запасите" от най-разпространените теми ще свършат и може да се налага да има кратки паузи докато открия своята тема, която да обсъдя заедно с вас. И знаете ли, радвам се да кажа, че и към днешна дата аз съм все толкова запалена по идеята My World да бъде мястото, което да събира всички мои мисли, които се появяват пред вас. И също така мога само да Ви благодаря, че сте част от всичко това и да Ви кажа, че винаги, когато имате нужда от усмивка, My World е мястото, на което ще се старая да "раздавам" много и безплатни усмивки и добро настроение за всички Вас.
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|