Април може да бъде повече от прекрасен! Слънчеви следобеди, съботни почивни дни, хубаво време и позитивни мисли са неочаквано добра комбинация, която гарантира за доброто ти настроение. Днес ще поговорим за книгите и по-скоро за цитати, които са ни любими. Има различни жанрове и най-вероятно всичко зависи и от настроението, в което сме. Коя е твоята любима книга? Имаш ли любима фраза от нея? Аз се сещам поне за няколко мои любими, които мога да препрочитам отново и отново. И няма да ми омръзне! Това е като с филмите. Когато даден филм мине в “графа любими” няма мърдане оттам. Ще се опитам да съставя моя топ 5 от любими книги, които имат специално място в сърцето ми (като подредбата не е по-важност, тъй като всяка една е специална по свой си начин). “Животът може да е чудо” - Ивинела Самуилова Ако кажа, че обичам тази книга ще бъде твърде малко! В нея има толкова много фрази, които ми харесват, че наистина се затруднявам при подбора им. И все пак тези са ми сред любимите: “Ако живееш всеки ден, като че ли е последният ти, със сигурност един ден ще се окажеш прав. Ако днес беше последният ден от живота ти, би ли правил това, което се каниш да правиш днес?” “Престани да се определяш с разума си. Това кой си ти, отвъд ума, ще се разкрие от само себе си.” “Мога да Ви заведа само до ъгъла. Нататък сте Вие…” “Ако животът не е чудо” - Ивинела Самуилова Продължението на първата ѝ книга, което не е по-малко прекрасно. Чувството за хумор е често срещано в книгата, така че думата “скука” не присъства. Изчиташ всичките 254 страници и се питаш дали няма и още, защото е наистина интересно и увлекателно четиво, а любимите ми фрази от тази книга са: “Само за няколко секунди бе сменила няколко нюанса на надеждата: от слаба надежда, през почти пълна увереност, до загуба на всякаква надежда, че не е чак толкова грешна, колкото всъщност си е.” “Изкара седмицата някак в просъница. Живееше все едно извън себе си: хем бе главен участник в случващото се, хем като че ли то се развиваше без нейно участие.” “Мила Мерилин” - Людмила Сланева и Ваня Щерева Книгата е невероятно добра! Чете се на един дъх, тъй като с всяка следваща страница си казваш “само още малко и спирам” и така, докато не установиш, че вече е приключила. Любими фрази са ми: “Забелязала съм, че хората изглеждат различно в зависимост от това дали живеят в любов или не.” “В любовта 3 месеца са много повече от 8 години. Защото трите месеца са началото. Най-красивото време за любовта.” “Усмихнах се преди да заспя. Заради любовта. Която някъде се случваше. На някакви други хора.” “Големите никога не познават малките.” “Обичам книгите. Там животът е друг, не е скучен. Там можеш да представиш себе си като някой друг. Някой друг, който искаш да бъдеш. И друга исках да бъда. И бях. Колко лица имам? Отдавна не ги броя. Поставям всяко лице според случая.” “Свободна бях. Свободна от страха, че могат да ме счупят.” “Мечти по ноти” – Майли Сайръс Мина толкова много време, а все още има мисли, които са останали в главата ми. Ако не се лъжа, бях 9-ти или 10-ти клас, когато заедно с приятелка излязохме и си купихме книгата. В продължение на няколко вечери отделях време за да я прочета, защото ми се струваше наистина вълнуваща. Все още си спомням цитати като тези: “Мечтите, които таиш за своето бъдеще, са всичко онова, което сънуваш нощем. Те са винаги в ума ти. Те са онова, към което те тегли сърцето. Те те карат да вървиш напред. Приеми реалността и си подготви резервен план, но за нищо на света не се отказвай от мечтите си. ” “Да пиеш какао всяка сутрин, да гримираш сестричката си като клоун, да ядеш пица с пиле и сос барбекю по пижама. Това са дребните неща, които ни правят такива, каквито сме в големия свят.” “Малкият принц” - Антоан дьо Сент-Екзюпери Една от любимите ми детски книжки (и сигурна съм не само на мен). Най-интересното обаче е, че когато я препрочетох за не знам кой път, когато вече не бях дете, сякаш открих неща, които преди това не бяха ми направили впечатление. Предполагам с всеки прочит откриваш по нещо ново. А ето ги и любимите ми цитати от “Малкият принц”: “- Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“ “Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц - За вас не може да се умре." "Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Какъв е гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?" Едва тогава смятат, че го познават. Ако кажете на възрастните: "Видях една хубава къща от розови тухли със здравец по прозорците и с гълъби на покрива...", те не могат да си представят тази къща. Трябва да им кажете: "Видях една къща, която струва сто хиляди франка ." Тогава възкликват: "Колко хубаво!"
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|