Единственият недостатък, който има месец юни е, че е време за сесия. Университетът е чудесно място (имайте предвид, че често говоря с ирония), но само докато не дойде време за изпити. И ето как протича всичко през този, иначе страхотен месец. ОЧАКВАНИЯ Започваш с нагласата, че имаш достатъчно време за да се справиш с всичко, което имаш за учене и въпреки това си обещаваш, че няма да оставаш всичко за последния момент. РЕАЛНОСТ Имаш няколко дни, в които искаш времето да спре, защото на главата ти са се струпали един куп теми, проекти и тем подобни неприятни задължения, които никой друг няма да седне и да научи вместо теб. Друга много позната ситуация е тази: ОЧАКВАНИЯ Казваш си “започвам да уча, само влизам за две минути във фейсбук и после се залавям с това, което имам”. РЕАЛНОСТ Двете минути стават два часа, в които уверено си повтаряш “след мъничко започвам”, но този момент така или иначе не настъпва. Няма как да не ти се е случвало следното: ОЧАКВАНИЯ Ще започна да уча и ще се съсредоточа само върху това. РЕАЛНОСТ Ти не просто не започваш да учиш, а се сещаш за 100 други неща (сред, които ученето не е в "списъка"), които трябва да свършиш именно сега. И не, не е, защото са наложителни, а защото отлагаш ученето докато е възможно. Започваш да гледаш предаване по телевизията, което в друг случай не би и подозирал, че се излъчва. Оставаш телефона си до теб, фейсбука включен (кой знае, може някой да те потърси за нещо изключително важно) и успоредно с това слушаш музика (защото тя “помага” много за съсредоточаването ти). И така изведнъж откриваш, че вече е станало късно, а всички знаят, че “вечер не се учи”, а ти си изряден и последното, което ще направиш е да противоречиш на утвърдени "правила".
0 Comments
Leave a Reply. |
За менИмето ми е Мария, на 25 години съм и живея в град Пловдив. Обичам семейството, приятелите ми, както и писането. Пожелавам Ви приятни минути в моя блог. Archives
September 2016
|